Игри

Информация за страница Етрополе

Етрополе е град в Западна България. Намира се в Софийска област и същевременно е на близко разстояние от Правец. Също така изпълнява ролята на административен център на едноименната община. В землището на града се намира и село Горунака, което не разполага със свое собствено. Градът има история, която започва още преди повече от 2500 години. Възниква през 7 – 6-ти век пр.н.е. Първите негови заселници са от тракийското племе трибали. В продължение на много векове селището се намира на важен кръстопът, който свързва Дунав с Македония и Тракия. Също така е на близко разстояние до два старопланински прохода. Това са съответно Етрополски и Златишки проход, като единият минава през днешното село Стъргел за София и Македония. Що се отнася до втория проход, той е за Тракия и Беломорието. По пътя Етрополе – Златица преминават и войските на цар Филип 2-ри Македонски през 339 г. пр.Хр. Това става след победата на неговата армия над скитите. Тогава са пресрещнати в планинските клисури от трибалите, които предявяват претенции към плячката.

     Те се сражават за нея и дори успяват да я задигнат, след като раняват Филип Македонски. По-късно по същия път преминават римляни и келти, а това прави и Александър Велики през 335 г. пр.Хр. С цел да отмъсти за своя баща той преследва трибалите чак до Дунав, където те се спасяват на един остров. През епохата на Средновековието от там минават редица военни походи. Типичен пример е този на ромейския император Исак 2-ри Ангел, който през 1188 г. повежда своите войски срещу укрепилите се в Ловеч Асеновци. Това правят и търновските царе при военните им кампании в Македония – например Михаил 3-ти Шишман през 1330 г. и др. Местоположението на района, заедно с добрите природни условия, благоприятстват доброто развитие на стопанството и търговията още от дълбока древност. Разнообразните археологически свидетелства показват установяване на търговски обмен с различни държави, сред които са Финикия и Египет. Свидетелствата пък включват македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, накити и луксозни предмети. През 16-ти и 17-ти век градът се утвърждава като важен занаятчийски и рударски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. По това време там се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат чуковете самокови.

     Разработването на рудните залежи дава положителен стимул върху развитието на различните свързани с обработването на метали занаяти. Сред тях са медникарство, ковачество, златарство ножарство и тюфекчийство. Освен това много добро развитие търпят и обущарството, бъкличарството, грънчарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството. Други добре развити занаяти са още въглищарството и тепавичарството. Според архивни данни от 1820 г. в града са изброени общо 42 занаята. Занаятчийско – търговските връзки на града са били с градовете Плевен, Ловеч, София, Свищов и Пловдив. Изнасят се стоки и извън пределите на страната за някои от най-големите европейски столици. Някои от тях са Виена, Цариград, Будапеща, Александрия, Одрин, Битоля, Букурещ. Всички тези фактори оказват напълно естествено положително развитие върху занаятите, които през епохата на българското Възраждане се развиват с ускорени темпове в някои български градове. За разположения в Западна България град именно всички изброени занаяти му помагат да се утвърди като занаятчийски център.

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker